Иванчо казва на баща си:
- Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан.
- А ти благодари ли й?
- Не. Веднага настъпих и другия й крак…
- Иванчо, харесва ли ти новата учителка?
- Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна.
- Защо мислиш така?
- Защото за всичко пита мен!
В чак по химия учителката пита:
- В какво се разтварят мазнините?
- В тиган! - отговаря Иванчо.
Учителката пита Иванчо:
- Кой е коренът на думата кокиче?
- Луковицата, госпожице.
Иванчо и Марийка са сред природата.
- Марийке, намерих четирилистна детелина.
- Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим.
- Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…
- Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените?
- Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.
- Иванчо, дай ми един пример за прозрачност!
- Прозорец, госпожо.
- А за още по-голяма прозрачност?
- Ами, отворен прозорец.
- Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? - Още не съм я обличала.
Иванчо пита майка си:
- Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба?
- Не, момчето ми, той просто заеква!